Препоръчани профили
|
СК „Възраждане“, район Младост
|
|
Easymath.bg - онлайн математика за деца 1-4 клас
|
|
Занималня - спортно образователен център Гранд Про, Централен район Варна
|
Нови профили
|
Балет "Дихание" Варна, район Младост |
|
KiberOne - програмиране за деца във Варна, Централен район |
|
Кинди Ру-академия за бебета, деца и родители, Централен |
Препоръчани статии
Преди да стана майка.... FUNтазия
Преди да прочетете откровението на Поли за нейното майчинстово, вижте какво ни каза тя в разговор по темата за геройствата на един родител.
„Днес много родители търсят варианти да провокират децата си да споделят с тях. Нещо, което не спирам да повтарям, е че това е акт, който изисква доверие. А създаването му не е нещо, което можем да купим отнякъде или да осигурим просто поради факта, че сме нечии родител. Често говоря за разказаните от нас истории от истинския ни живот. Защото децата имат нужда да знаят, че ние сме не просто източник на съвети, заръки, правила и норми, но сме ХОРА. С наши собствени проблеми, битки, преживявания и стратегии за справяне с тях. Това са нашите истории, които те на драго сърце биха чули, за да знаят, че пространството помежду ни е отворено – за да ни дадат и те своята. Толкова е лесно. И е толкова трудно. Изисква време, отдаденост, разбиране, търпение, наблюдение, обич...
Това са едни такива истории...Моите си. Които преди да напиша във Фейсбук, разказвах всяка една от тях на децата си. Знам, че това е едно от нещата, които не знаех, че са важни преди да стана родител, ако мога да допълня списъка. И че именно вслушването и вглеждането в нуждите на децата ми, ми помогна да осъзная.
Понякога на нас самите като родители ни е трудно да намерим личния пример, който да споделим. Представяте ли си колко трудно е за тях.... Те имат в пъти по-малко житейски опит от нас, и в много от случаите дори не знаят как да го облекат в думи. Начинът, по който можем да им помогнем в това е, като им го покажем с нас. Как ние го правим. За да им дадем посока, в която да вложат мислите си, които така или иначе са ужасно много, но ако се научат да ги споделят – биха могли и да ги разберат.
Споделям ви това, защото написаните думи от една майка пред целия свят, нямат никакъв смисъл ако те не са споделени с онези, които са я направили майка. Споделям го като моят съвет – в тях да откриете вашите истории като родители, които да разкажете на вашите деца. За да чуете техните.
...Преди да стана майка
Преди да стана майка, си представях майчинството по тотално различен начин. Честно казано - вече не помня какъв беше, защото майчинството ме блъсна като товарен камион с 300 км в час - така де - сбърканата ми идея за него - беше премазана.
Има неща... които не можеш да обясниш на човек, който няма деца... дори да е с цел да го подготвиш за това, което го очаква. Просто няма такава подготовка на думи. Колкото и красноречиви, описателни да са те, докато не ти се случи - всичко ти звучи като да те учат на таблицата за умножение - ти слушаш и запомняш и дотам... И си мислиш, че знаеш...
И после идва ТО...ИСТИНАТА ти от плът и кръв.. И всяка секунда с него ти показва колко изобщо не си бил подготвен, докато си си мислел, че всичко знаеш.
Има неща, които човек не разбира, че може да прави - преди да е станал родител.
Аз например нямах никаква идея, че мога да пея песен, да танцувам на един крак, да контролирам упражнението по китара на сина си - учейки в това време лично нотите и къде се свирят на китарата, да режа картофи, да отговарям на 645 въпроса в секунда и да пиша мейл - в един и същи момент. Оказа се, че мога. А преди майчинството - си мислех, че "трудно" е да паркирам в манастирски ливади... или да завия наляво на светофара пред СУ.
Нямах идея, че мога да напълнея с 10 кг за месец.
Нямах идея, че мога да отслабна с 20 кг за седмици.
Нямах идея, че мога да не спя години наред и да оцелея...
Нямах идея, че мога да тичам спринт с 20 кг живо тегло в продължение на километър, за да му спася живота...
Нямах идея, че мога да използвам най-скъпата си рокля, за да избърша сопол. И че мога да си позволя да ходя несресана седмици. Пред хора.
Нямах идея, че зрението ми обхваща периметъра на цялата улица, въздушните пространства и в детайли инспектира всяка потенциална заплаха, и че тялото ми може да бъде в бойна готовност всяка една секунда - с единствената мисъл да предпазя децата си. Нямах идея, че един ден ... отговорността ми към децата ми - всъщност ще ме накара да се боря именно с тази своя "суперсила", за да я огранича.. и да ги оставя да направят крачка сами. Нямах идея - че това е точно толкова важно и трудно колкото да я придобия на първия етап.
Нямах идея, че един ден ще ми се случи да срещна мъжа на живота си, или да получа мечтаната работа, или да постигна бленувания успех ...но спешността на едно безпомощно "МАМО" ще е в състояние да ме откаже от всичко друго...
Нямах идея, че мога да бъда толкова чувствителна, че да плача на откровените драсканици, кривия почерг, първите подобия на думи, първите залитания в крачка... Нямах идея, че ще има моменти, в които сълзите ти секват. И идват ужасно по-дълбоки неща.
Нямах идея, че неспала от седмица и с 40 градуса температура - единствената ми мисъл може да е "Боже, дано не разболея децата"...
Нямах идея, че когато станеш майка, целият ти социум те отхвърля за доста дълго време, просто защото вече не се вписваш в него.
Но, че истински самотен си над леглото на болното си дете, когато не знаеш как да му помогнеш. И започваш сложни търговии на бацили с него - с единствената идея да му отнемеш от болката... и си готов да я понесеш цялата - само и само да го видиш здраво отново.
Нямах идея, че когато толкова много ми се насъбере... и буквално не мога да движа краката си от физическа и психическа болка... Ще искам да получа минута усамотение... И че в тази единствена минута - всичките и 60 секунди ще мисля за това дали децата ми са добре.
Нямах идея, че в майчинството ще срещна НАЙ-огромния си страх - опасностите, които за първи път не касаеха мен...а децата ми...и че не мога да ги предпазя от всичко...
Нямах идея, че един ден ще ми се наложи да се почувствам неуязвима - не да го изиграя, наистина да почувствам, че съм - за да вдъхна кураж на децата си.
Нямах идея, че самотата, от липса на очкавана подкрепа може да е толкова съкрушителна. Още повече нямах идея, че самотата, която виждаш, че децата ти изпитват - може да те разсипе на прах...завинаги.
Нямах идея... че майчинството ще ме счупи на толкова много места. И нямах идея, че всяко счупване ще ме направи в пъти по-истинска.
ДА...Нямах идея... преди да стана майка, че "истински" не можеш да станеш ако просто се плашиш от трудното, от високото, от тъмното, от острите ръбове, и се опитваш да се предпазиш на всяка цена. Нямах идея, че трябва да се довериш на страховете си, за да ги разбереш...и да намираш решенията след тях...
Честит празник на всички майки... Дори да нямате идея!
Честит празник на всеки, който празнува МАЙКА - своята...или тази до себе си... Никога не позволявайте да се чувстват сами в "своето нямане на идея" - защото понякога на "Идеята" и трябва само едно рамо... за да си дойде. И да изгрее слънце."
|
|
| |
