Вие сте в: Мама разказва / Вълнуващото тръгването в I-ви клас – какво може да се обърка (видео)
Вълнуващото тръгването в I-ви клас – какво може да се обърка (видео)
Тръгването на училище може да бъде както един изключително вълнуващ и интересен момент за детето, така и да предизвика в него страх и други негативни емоции.
Какво да направим, ако детето не хареса първите си дни в училище, ако усетим че се страхува или притеснява?
За да Ви отговорим на този и още въпроси по темата поканихме Анита Гергова, създател на Осъзнати родители и водеща на световно признатите курсове на Адел Фабер и Илейн Мазлиш –‘‘Как да говорим с детето‘‘ и ‘‘Как да изградим здрава връзка между братя и сестри.‘‘
Основни акценти от видео интервюто споделяме тук. Може да изгледате и цялото видео в линка на края на статията.
Има ли начин да подготвим детето така, че да избегнем евентуално момента с притеснението и ‘‘нехаресването‘‘ на училището?
Създайте реалистична представа на детето за това, което го очаква!
Пример: ‘‘Училището е ново и непознато място. Вероятно ще ти бъде много интересно, сигурно ще изпитваш вълнение и щастие. Възможно е да се притесниш или изплашиш. Може да ти стане тъжно за мен. Всеки един момент аз съм до теб и може да ми се обаждаш в междучасията. Може също да кажеш и на госпожата.‘‘
Ако въпреки подготовката детето каже например: ‘‘Не ми харесва. Не искам да ходя.‘‘
Разберете какви чувства и емоции изпитва и защо. Какви потребности има, какво предизвиква тези емоции и поведение?
Целта е да дадете възможност на детето да излее чувствата си, да се справи с тях, да се почувства разбрано и подкрепено от Вас.
Пример:
Майка: ‘‘Вероятно ти е тъжно за приятелите от градината?‘‘
Дете: ‘‘Даа‘‘
Майка: ‘‘Разбирам! Да си сред непознати деца може да бъде притеснително и може да ти се прииска да се прибереш вкъщи, където се чувстваш сигурен и защитен.“
Дете: ‘‘Даа. И знаеш ли как се стреснах, когато ти си тръгна и аз влязох сам в стаята с непознатите деца.‘‘
Майка: ‘‘Аха, разбирам. Усетил си страх.‘‘
Дете:‘‘Да. И имаше едно дете, което се разплака за майка си.‘‘
Майка: ‘‘О, сигурно е било тъжно.‘‘
Дете: ‘‘Ами да, то и на мен ми стана много мъчно за теб, но не заплаках.‘‘
Важно!!! - Не задавайте въпроси като: ‘‘Защо?‘‘/ ‘‘Какво се е случило?‘‘/‘‘Какво не ти харесва?“
Децата на тази възраст трудно могат да дадат логически обяснения, както и много често те самите не знаят защо се чувстват по определен начин. Също такива въпроси е възможно да предизвикат усещане в тях, че ги обвинявате.
Как може да насърчим детето и да му помогнем да преодолее страха и притеснението?
1. Описвайте нещата, с които се е справило или се е почувствало добре през деня в училище.
(Внимавайте да не го сравнявате с другите или да давате за пример другите деца.)
Пример:
Майка: ‘‘Днес госпожата ми каза, че си играл с децата на гоненица и много си се забавлявал.‘‘
Дете: ‘‘Да.‘‘
Майка: ‘‘Много е интересно и вълнуващо предполагам да се опитват да те хванат, а ти да успяваш да избягаш.“
Дете: ‘‘Да. А знаеш, ли че мен ме гониха два пъти и не успяха да ме хванат и….‘‘
Майка: ‘‘Разбрах, че днес сте писали буквата ‘‘О‘‘ и ти си я написал цели 10 пъти на реда от тетрадката без да излизаш от линиите. Това се казва внимание и търпение. Може да се гордееш със себе си!‘‘
Дете: ‘‘Ами да! А знаеш, ли че успях и буквата ‘‘С‘‘ да напиша. Тя е като ‘‘О‘‘, само че наполовина. ‘‘
Майка: ‚‘‘Да, виж как сам си забелязал! На това му се вика ‘‘набито око‘‘!“
Такъв тип разговори провокират у детето повторно преживяване на хубавите емоции, както и увеличаване на неговата увереност в знанията и уменията му. Постепенно това ще му помогне да затвърди положителната си оценка за училището.
Важно!!! Избягвайте въпроси: ‘‘Как мина денят ти?/Как беше в училище?“. Обикновено отговорът, който ще получите е: ‘‘Добре.‘‘
2. Заедно с детето потърсете решение.
Включете детето в търсене на решения на неговия проблем, като го насърчите да даде идеи.
Майка: ‘‘Усещам, че се притесняваш и не искаш да ходиш на училище.‘‘
Дете: ‘‘Да, не искам! ‘‘
Майка: ‘‘Зная, мамо. Проблемът е, че както родителите ходят на работа, малките деца на градина, така и порасналите деца посещават училище! Според теб какво можеш да направиш, за да се почувстваш спокоен и да отидеш?“
Дете: ‘‘Ами да стана пак малък и да не ходя.‘‘
Майка: ‘‘Добре, това е една идея. Нека взема лист с хартия и да запишем и другите идеи, които ще измислим. Друга идея сещаш ли се?......“
След като сте генерирали няколко идеи, като и Вие може да давате, ги разгледайте и обсъдете една по-една. Изберете тази, която ще е най-работеща и за двете страни.
Когато детето е включено в решаването на неговите собствени проблеми, то е много по-мотивирано след това да се придържа към решенията и идеите, които е предложило.
Насърчаваме Ви да изгледате цялото видео интервю, тъй като в него ще получите още примери и разяснения.
-00778.png)