Преди да дойдат децата, единственото ми забавление беше работата. Обичам си работата, колегите, атмосферата, можех да прекарам много време на работа. Съпругът ми често отсъства, неговата професия е такава, че повечето време е извън страната. Когато дойдеха събота и неделя, и бях сама, понякога се случваше така, че цял уикенд да не говоря с никой, освен по телефона. Беше ми доста скучно така, да нямаш с кой една приказка на живо да си кажеш. Излизах, разбира се, но вкъщи си беше монолог:).
Когато станахме трима, всеки обясняваше как на детето трябва постоянно да се говори, да се обяснява, за да може по-бързо да проговори и подобни. Така и трябва да е, започнах постоянно да говоря на дъщеря ми. Странното е, че като излезех навън или дойде някой в нас, млъквах, спираше да ми се говори и си “почивах”.
Когато се появи и Ники, бърборенето стана още повече. Започнах да се сещам как на моменти оставах сама, прекарвах целия уикенд в гледане на телевизия или четене.
А сега, когато дори и рядко се случи да съм сама, знаете ли как си почивам- просто мълча. Казвам си: “Децата спят, какво искаш да направиш, което отдавна не си правила”. Ей сега ще го направя, ще гледам телевизия (обичам да гледам TLC & 24 Kitchen), или ще прочета книга, но накрая стигам до чаша кафе и няколко бисквити. Казвам си това време е за мен. Така си почивам аз, споделете вашите "почивки", как прекарвате малкото свободно време.
Не съжелявам за онези дни, не ми пречи, че не разполагам с време. Децата ще пораснат, ще започнат да се занимават сами, да си играят. Времето минава бързо, нека му се насладим.
