Вие сте в: Не се сърди човече / Новото направление в занималнята на FUNтазия
Новото направление в занималнята на FUNтазия
Стремейки се да се погрижим детето да бъде материално задоволено, да го запишем на различни активности, да научи бързо буквите и цифрите, да го направим гений, пропускаме важна част от неговото духовно състояние - Емоционалната интелигентност.
В този материал ще говорим защо FUNтазия са избрали емоционалната интелигентност като основна концепция на лятната им занималня и още как общуваме с децата, защо емоционалната интелигентност може да попречи на потенциала на детето, и защо е необходима, какво пропускаме при на пръв поглед незначителни случки в играта на децата...
Разкажете ни повече за новото направление в занималнята на FUNтазия.
Ежедневните ни срещи с деца и родители през последните 3 години от съществуването на FUNтазия, и бъдейки родители самите ние, ни помогна да открием един от най-съществените моменти в израстването на едно дете щастливо, уверено, съзнателно и успяващо. Съсредоточихме се над нещо, което съвременният свят едновременно коментира постоянно, но и несъзнателно игнорира. Дали поради липса на време или възможност – Емоционалната интелигентност често е силно пренебрегвана като аспект от възпитанието на едно дете.
Емоционалната интелигентност е нещо, над което можем да работим от много ранна възраст на детето. Липсата на работа често води до агресивно поведение, натрупване на страхове, меланхоличност, неувереност или превъзбуденост при децата. По-страшното е, че в тези случаи най-често децата не могат да обяснят нито начина, по който се чувстват, нито причините за чувствата си.
Днес сме по-информирани и в ролята си на родители често сме готови да приемем, че най-доброто за детето ни е, освен да е материално задоволено, да го учим да чете и да смята от съвсем малко, да говори чужди езици, да заучава ненужни факти, които дори не разбира все още, но го кара да изглежда гениално. Забравяме… забравяме да сме до тях в техните емоции. Да пожелаем да ни обяснят кое ги усмихва, кое ги натъжава, кое ги плаши, кое ги ядосва, кое ги засрамва.
В нашата театрална школа, например, са идвали деца, уплашени от новата среда – родителят е обяснил как трябва да се държи детето и неговата уплаха прераства в истерия, породена от това, че то не иска да разочарова родителя със страховете си. И тези страхове често остават неизяснени – те са създали конфликт във връзката между родителя и детето. Това може да прерасне в комплекс за детето в бъдеще.
Детето ни няма да расте по-уверено, знаещо и спокойно ако затормозяваме съзнанието му с неща, които да го правят по-умно. Истината е, че така има голяма вероятност всъщност да създаваме деца, лишени от способността да общуват. Неуверени деца, които няма да могат да покажат умствения си потенциал, защото емоционалният не е развиван.
Това наистина е нещо важно за децата. Разкажете повече за самата емоционална интелигентност.
IQ-то, измерено веднъж, остава за цял живот като капацитет на познавателни възможности. Това, което се развива през целия ни живот освен обемът от нова информация, е емоционалният ни свят - социалният ни опит, способността ни да общуваме, да се съобразяваме, да съчувстваме, да изразяваме себе си и т.н. Ако не работим над емоционалния свят не можем да се развиваме наистина.
По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност. Поради нея ние не се страхуваме от емоциите си и не ги потискаме, а напротив – използваме ги и ги приемаме като нормална част от живота си.
Ако прочетете информация от достоверни източници, ще разберете, че ЕИ е разположена в дясното полукълбо на мозъка, отговаря за нашите чувства, емоции, артистични заложби, творчески и пространствени умения. Способността ни да комуникираме успешно, знаейки как да изкажем позицията си, как да заявим желанията си, как да получим, как да благодарим.
Може ли ниската емоционална интелигентност да е пречка за детето да развие потенциала си?
Ние сме възрастни и днес сме готови да инвестираме много време и средства в литература, тренинги и пр. за развитието на личността, за успешно присъствие в екип, за тиймбилдинги и пр. Това е провокирано от опитите ни да работим над своята емоционална интелигентност, защото по времето, когато бяхме деца никой не се занимаваше с това. Днес не е по-различно в образователната система, а българите сме определяни като доста по-емоционални от жители на други държави в Европа – много е вероятно да пропускаме огромен потенциал, пренебрегвайки темата за емоционалната интелигентност в образованието.
Всичко това ни накара да помислим за вариант, в който да осигурим атмосфера за децата, в която те да могат без стрес да опознават своя толкова неясен и на моменти толкова плашещ ги свят. Да стигат до себе си… за да могат да стигат до останалите след това, без това да е свързано с напрежение и очакване за провал.
До какви проблеми може да доведе игнорирането на темата за емоционалната интелигентност при децата?
Емоционалната интелигентност започва от изводите за възпитание и образование на децата и се простира до значението й на работното място и по-точно, във всички човешки взаимоотношения и усилия.
Например детето ни изтръгва играчка от ръцете на друго. Вероятно назидателно ще му обясняваме, че така не се прави. Интересуваме ли се, обаче, как се е чувствало преди да го направи, каква е причината да го направи, и как се е почувствало след като го е направило? А как се чувства след като му направим забележката? Осъзнало ли е това, което всъщност му обясняваме, как го е възприело, до колко сме били ясни и конкретни в ценностите, които сме се опитали да възпитаме в него? Защото ако тези въпроси и разговори отсъстват от комуникацията ни с детето – вероятността да му създадем още повече неясноти, комплекси, страхове и прочие, е твърде голяма.
В един момент, детето е вече пораснал. Не познава достатъчно добре себе си и останалите. Изпитва стотици страхове да се разкрие, но и да опознае околните. Да се довери. Страхува се как ще го възприемат и дали няма да го отхвърлят. Превърнал се е във възрастен, който е изтъкан от наслоени комплекси, ощетен от възможността да общува и да изпитва удоволствие от общуването. Как можеш да имаш щастливо семейство по този начин, в което да поемеш и изпълняваш своята роля адекватно, съзнателно и с удовлетворение? Как можеш да бъдеш успешен в работата си, в приятелския си кръг? Имаш ли изобщо такъв?
Емоционалната интелигентност е не просто потенциал, тя е решение на много проблеми.
Тя ни е нужна, не просто да се почувстваме по-успешни, по-знаещи и по-можещи, но за да се справим със страховете, комплексите и несигурностите си в редица сложни ситуации, които неизбежно се случват във всеки етап от живота ни – поява на второ дете в семейството, смяна на социалната среда, развод и пр.
В тази връзка сте организирали инициативата „Прегърни дете”. Разкажете повече за нея.
В инициативата „Прегърни дете” се фокусирахме върху аспекти от емоционалната интелигентност като решение.
Извън множеството медицински и психологически проучвания, които са доказали, че прегръдката е едно най-здравословното и полезно нещо за едно дете, тя е и един от най-топлите моменти за всеки родител или пораснал. Ако днес ние, големите, си позволяваме да измерваме щастието си в притежание на вещи, средства, време и пр., децата съвсем импулсивно и естествено ще го измерят в прегръдки. Прегръдката е онзи универсален лек, който всеки от нас носи и може да даде на всеки ако поиска. Прегръдката е щастие, дори ако сме тъжни. Прегръдката е успокоение, когато сме най-напрегнати. Прегръдката е енергия в онзи чист вид, в който можеш да усетиш, че някой е до теб. Всеки има нужда от прегръдка – особено децата. Нямате представа колко щастливи, усмихнати деца, се засилваха от десетки метри, за да попаднат в една топла прегръдка…от сърце.
Прегръдката е едно красиво начало да си разменим една положителна емоция, чрез която да отключим емоционалните си светове един към друг. С децата от занималнята говорим за това и други начини, с които да превъзмогнем някой страхове и проблеми и да не бъдем затворени за другите.
Видео към инициативата:
Какво включва програмата на занималнята?
Напоследък всички виждаме как занималните като, че ли повече се фокусират над това програмите им да звучат модерно и интересно за родителя, но не и да имат полезна цел и концепция за детето и средата, която му създават. Във FUNтазия програмата на занималнята е съвсем обикновена, но за нея търсим адекватни подходи, с които детето да осъзнае емоционалния си свят и този на другите деца, да се почувства по-уверено, да преодолява някои страхове, предизвикани от средата, да има своите лидерски възможности, но участвайки все по-добре в екипната работа.
В програмата ни имаме английски език по “direct” метод, тренинги за равитие на креативното мислене, детски тиймбилдинг игри и задачи, упражнения по логическо мислене чрез игрови подходи, физически упражнения като йога, танци и др. Емоционалната интелигентност е интегрирана като концептуален подход, който, заедно с други подходи търси различни форми на развитие в израстването на децата.
Включихме специализирани игри, които едновременно са изключително забавни за децата, но и доста емоционално насочени. Разработени са така, че в края на играта, всеки преподавател да има своята обективна оценка над едно или друго поведение, за да знае с коя да продължи с конкретните деца и на какви техни качества да наблегне.
Детските тиймбилдинг игри също звучат много интересно. Бихте ли разказали повече за тях?
Основното, което включват в себе си са работата в екип и умението за общуване по между си, но не НА ВСЯКА ЦЕНА. Деликатният начин, по който са измислени, оставя възможност на децата сами да стигнат до изводите, че работейки заедно и комуникирайки помежду си – задачата става далеч по-приятна, успехът – далеч по-голям и бърз. А усещането от всичко това е, че те започват да ценят принадлежността си към ЕКИП и да търсят и държат на своята роля в него. Всяка подобна активност е съпроводена с голяма дискусия, в която на децата им се дава възможност да споделят как са се чувствали по време на играта и след нея. Кое ги е амбицирало, уплашило и окуражило в нея.
Раждат се приятелства. Нещо, което забелязахме, че е много размито като понятие в днешно време, но и …останало просто понятие – приятелството. Смисълът е да работим за онова „ЗАЕДНО”, което като, че ли съвременните програми в училище и детска градина и новият свят на ценности – не обяснява.
Същият модел на работа прилагаме в обучението си по английски език, както и в театралната си работилничка.
Според вас удачно ли е тези подходи да са част от образователната система у нас?
Спомняте ли си кога в училище учителите са ви питали как се чувствате? Замисляли ли сте се, че тези, които са го правили най-често стават наши най-добри приятели?
Имали сме посетители от Финландия, Холандия, Германия, Англия, които винаги когато са в страната, посещават именно нашата занималня и ни обясняват колко важна и широко застъпена е концепцията ни в тамошната образователна система.
В момента разработваме помагала, които да са достъпни за родителя, за да може той и детето да опознават и развиват своите емоционални светове заедно. В тази връзка преговаряме с партньори и издателства, с които тези помагала и инструменти да станат факт. Амбицията ни е във възможно най-близо бъдеще да интегрираме методиките и средствата за развитие на ЕИ в детски градини, училища, гимназии и университети. На образователната система у нас действително й липсва този елемент, който от години е залегнал в образованието на скандинавските държави и Западна Европа.
Какво ще пожелаете на нашите читатели за финал?
Може би не е нужно да се стремим да сме перфектните родители, или педагози. Да, ние сме И лоши родители. Можем просто да говорим за моментите, в които сме такива. И те да не ни плашат. Защото ако те не са изяснени, това създава страх. Създава блокажи, които ни пречат да продължим адекватно в мисията си. Никой не печели от това. Важното е да не спираме да бъдем ХОРА. Пожелавам ви го!
Повече за детския център FUNтазия може да разберет тук.
*Снимките и видеата са предоставени от FUNтазия.
