Абонирайте се за нашия бюлетин
captcha  
Виж любими



Препоръчани профили
Сугестопедичен езиков център KREG, Централен район Варна

Танцова школа Младост, район Левски

Академия Усмивка, Централен район зад Проект. организация



Нови профили
Балетна школа Флорин, район Младост

Танцова школа Младост, район Левски

Футболен клуб Гранд Про


Препоръчани статии
Преоткриването на Деси:)
Публикувана: 30.09.2019
Рубрика: Мама разказва
Автор: Деси

Идеи за допълнителни занимания, на които може да запишете децата - Варна
Публикувана: 30.09.2019
Рубрика: Любопитно
Автор: Деси












Вие сте в: Не се сърди човече / Новото направление в занималнята на FUNтазия

Новото направление в занималнята на FUNтазия

Стремейки се да се погрижим детето да бъде материално задоволено, да го запишем на различни активности, да научи бързо буквите и цифрите, да го направим гений, пропускаме важна част от неговото духовно състояние - Емоционалната интелигентност.
В този материал ще говорим защо FUNтазия са избрали емоционалната интелигентност като основна концепция на лятната им занималня и още как общуваме с децата, защо емоционалната интелигентност може да попречи на потенциала на детето, и защо е необходима, какво пропускаме при на пръв поглед незначителни случки в играта на децата...

Разкажете ни повече за новото направление в занималнята на FUNтазия.


Ежедневните ни срещи с деца и родители през последните 3 години от съществуването на FUNтазия, и бъдейки родители самите ние, ни помогна да открием един от най-съществените моменти в израстването на едно дете щастливо, уверено, съзнателно и успяващо. Съсредоточихме се над нещо, което съвременният свят едновременно коментира постоянно, но и несъзнателно игнорира. Дали поради липса на време или възможност – Емоционалната интелигентност често е силно пренебрегвана като аспект от възпитанието на едно дете.
Емоционалната интелигентност е нещо, над което можем да работим от много ранна възраст на детето. Липсата на работа често води до агресивно поведение, натрупване на страхове, меланхоличност, неувереност или превъзбуденост при децата. По-страшното е, че в тези случаи най-често децата не могат да обяснят нито начина, по който се чувстват, нито причините за чувствата си.
Днес сме по-информирани и в ролята си на родители често сме готови да приемем, че най-доброто за детето ни е, освен да е материално задоволено, да го учим да чете и да смята от съвсем малко, да говори чужди езици, да заучава ненужни факти, които дори не разбира все още, но го кара да изглежда гениално. Забравяме… забравяме да сме до тях в техните емоции. Да пожелаем да ни обяснят кое ги усмихва, кое ги натъжава, кое ги плаши, кое ги ядосва, кое ги засрамва.

В нашата театрална школа, например, са идвали деца, уплашени от новата среда – родителят е обяснил как трябва да се държи детето и неговата уплаха прераства в истерия, породена от това, че то не иска да разочарова родителя със страховете си. И тези страхове често остават неизяснени – те са създали конфликт във връзката между родителя и детето. Това може да прерасне в комплекс за детето в бъдеще.
Детето ни няма да расте по-уверено, знаещо и спокойно ако затормозяваме съзнанието му с неща, които да го правят по-умно. Истината е, че така има голяма вероятност всъщност да създаваме деца, лишени от способността да общуват. Неуверени деца, които няма да могат да покажат умствения си потенциал, защото емоционалният не е развиван.

Това наистина е нещо важно за децата. Разкажете повече за самата емоционална интелигентност.

IQ-то, измерено веднъж, остава за цял живот като капацитет на познавателни възможности. Това, което се развива през целия ни живот освен обемът от нова информация, е емоционалният ни свят - социалният ни опит, способността ни да общуваме, да се съобразяваме, да съчувстваме, да изразяваме себе си и т.н. Ако не работим над емоционалния свят не можем да се развиваме наистина.
По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност. Поради нея ние не се страхуваме от емоциите си и не ги потискаме, а напротив – използваме ги и ги приемаме като нормална част от живота си.
Ако прочетете информация от достоверни източници, ще разберете, че ЕИ е разположена в дясното полукълбо на мозъка, отговаря за нашите чувства, емоции, артистични заложби, творчески и пространствени умения. Способността ни да комуникираме успешно, знаейки как да изкажем позицията си, как да заявим желанията си, как да получим, как да благодарим.



Може ли ниската емоционална интелигентност да е пречка за детето да развие потенциала си?

Ние сме възрастни и днес сме готови да инвестираме много време и средства в литература, тренинги и пр. за развитието на личността, за успешно присъствие в екип, за тиймбилдинги и пр. Това е провокирано от опитите ни да работим над своята емоционална интелигентност, защото по времето, когато бяхме деца никой не се занимаваше с това. Днес не е по-различно в образователната система, а българите сме определяни като доста по-емоционални от жители на други държави в Европа – много е вероятно да пропускаме огромен потенциал, пренебрегвайки темата за емоционалната интелигентност в образованието.
Всичко това ни накара да помислим за вариант, в който да осигурим атмосфера за децата, в която те да могат без стрес да опознават своя толкова неясен и на моменти толкова плашещ ги свят. Да стигат до себе си… за да могат да стигат до останалите след това, без това да е свързано с напрежение и очакване за провал.

До какви проблеми може да доведе игнорирането на темата за емоционалната интелигентност при децата?

Емоционалната интелигентност започва от изводите за възпитание и образование на децата и се простира до значението й на работното място и по-точно, във всички човешки взаимоотношения и усилия.
Например детето ни изтръгва играчка от ръцете на друго. Вероятно назидателно ще му обясняваме, че така не се прави. Интересуваме ли се, обаче, как се е чувствало преди да го направи, каква е причината да го направи, и как се е почувствало след като го е направило? А как се чувства след като му направим забележката? Осъзнало ли е това, което всъщност му обясняваме, как го е възприело, до колко сме били ясни и конкретни в ценностите, които сме се опитали да възпитаме в него? Защото ако тези въпроси и разговори отсъстват от комуникацията ни с детето – вероятността да му създадем още повече неясноти, комплекси, страхове и прочие, е твърде голяма.
В един момент, детето е вече пораснал. Не познава достатъчно добре себе си и останалите. Изпитва стотици страхове да се разкрие, но и да опознае околните. Да се довери. Страхува се как ще го възприемат и дали няма да го отхвърлят. Превърнал се е във възрастен, който е изтъкан от наслоени комплекси, ощетен от възможността да общува и да изпитва удоволствие от общуването. Как можеш да имаш щастливо семейство по този начин, в което да поемеш и изпълняваш своята роля адекватно, съзнателно и с удовлетворение? Как можеш да бъдеш успешен в работата си, в приятелския си кръг? Имаш ли изобщо такъв?

Емоционалната интелигентност е не просто потенциал, тя е решение на много проблеми.


Тя ни е нужна, не просто да се почувстваме по-успешни, по-знаещи и по-можещи, но за да се справим със страховете, комплексите и несигурностите си в редица сложни ситуации, които неизбежно се случват във всеки етап от живота ни – поява на второ дете в семейството, смяна на социалната среда, развод и пр.

В тази връзка сте организирали инициативата „Прегърни дете”. Разкажете повече за нея.


В инициативата „Прегърни дете” се фокусирахме върху аспекти от емоционалната интелигентност като решение.

Извън множеството медицински и психологически проучвания, които са доказали, че прегръдката е едно най-здравословното и полезно нещо за едно дете, тя е и един от най-топлите моменти за всеки родител или пораснал. Ако днес ние, големите, си позволяваме да измерваме щастието си в притежание на вещи, средства, време и пр., децата съвсем импулсивно и естествено ще го измерят в прегръдки. Прегръдката е онзи универсален лек, който всеки от нас носи и може да даде на всеки ако поиска. Прегръдката е щастие, дори ако сме тъжни. Прегръдката е успокоение, когато сме най-напрегнати. Прегръдката е енергия в онзи чист вид, в който можеш да усетиш, че някой е до теб. Всеки има нужда от прегръдка – особено децата. Нямате представа колко щастливи, усмихнати деца, се засилваха от десетки метри, за да попаднат в една топла прегръдка…от сърце.

Прегръдката е едно красиво начало да си разменим една положителна емоция, чрез която да отключим емоционалните си светове един към друг. С децата от занималнята говорим за това и други начини, с които да превъзмогнем някой страхове и проблеми и да не бъдем затворени за другите.

Видео към инициативата:

 
Какво включва програмата на занималнята?

Напоследък всички виждаме как занималните като, че ли повече се фокусират над това програмите им да звучат модерно и интересно за родителя, но не и да имат полезна цел и концепция за детето и средата, която му създават. Във FUNтазия програмата на занималнята е съвсем обикновена, но за нея търсим адекватни подходи, с които детето да осъзнае емоционалния си свят и този на другите деца, да се почувства по-уверено, да преодолява някои страхове, предизвикани от средата, да има своите лидерски възможности, но участвайки все по-добре в екипната работа.
В програмата ни имаме английски език по “direct” метод, тренинги за равитие на креативното мислене, детски тиймбилдинг игри и задачи, упражнения по логическо мислене чрез игрови подходи, физически упражнения като йога, танци и др. Емоционалната интелигентност е интегрирана като концептуален подход, който, заедно с други подходи търси различни форми на развитие в израстването на децата.
Включихме специализирани игри, които едновременно са изключително забавни за децата, но и доста емоционално насочени. Разработени са така, че в края на играта, всеки преподавател да има своята обективна оценка над едно или друго поведение, за да знае с коя да продължи с конкретните деца и на какви техни качества да наблегне.

Детските тиймбилдинг игри също звучат много интересно. Бихте ли разказали повече за тях?

Основното, което включват в себе си са работата в екип и умението за общуване по между си, но не НА ВСЯКА ЦЕНА. Деликатният начин, по който са измислени, оставя възможност на децата сами да стигнат до изводите, че работейки заедно и комуникирайки помежду си – задачата става далеч по-приятна, успехът – далеч по-голям и бърз. А усещането от всичко това е, че те започват да ценят принадлежността си към ЕКИП и да търсят и държат на своята роля в него. Всяка подобна активност е съпроводена с голяма дискусия, в която на децата им се дава възможност да споделят как са се чувствали по време на играта и след нея. Кое ги е амбицирало, уплашило и окуражило в нея.
Раждат се приятелства. Нещо, което забелязахме, че е много размито като понятие в днешно време, но и …останало просто понятие – приятелството. Смисълът е да работим за онова „ЗАЕДНО”, което като, че ли съвременните програми в училище и детска градина и новият свят на ценности – не обяснява.
Същият модел на работа прилагаме в обучението си по английски език, както и в театралната си работилничка.



Според вас удачно ли е тези подходи да са част от образователната система у нас?


Спомняте ли си кога в училище учителите са ви питали как се чувствате? Замисляли ли сте се, че тези, които са го правили най-често стават наши най-добри приятели?
Имали сме посетители от Финландия, Холандия, Германия, Англия, които винаги когато са в страната, посещават именно нашата занималня и ни обясняват колко важна и широко застъпена е концепцията ни в тамошната образователна система.
В момента разработваме помагала, които да са достъпни за родителя, за да може той и детето да опознават и развиват своите емоционални светове заедно. В тази връзка преговаряме с партньори и издателства, с които тези помагала и инструменти да станат факт. Амбицията ни е във възможно най-близо бъдеще да интегрираме методиките и средствата за развитие на ЕИ в детски градини, училища, гимназии и университети. На образователната система у нас действително й липсва този елемент, който от години е залегнал в образованието на скандинавските държави и Западна Европа.

Какво ще пожелаете на нашите читатели за финал?

Може би не е нужно да се стремим да сме перфектните родители, или педагози. Да, ние сме И лоши родители. Можем просто да говорим за моментите, в които сме такива. И те да не ни плашат. Защото ако те не са изяснени, това създава страх. Създава блокажи, които ни пречат да продължим адекватно в мисията си. Никой не печели от това.
Важното е да не спираме да бъдем ХОРА. Пожелавам ви го!

Повече за детския център FUNтазия може да разберет тук.
*Снимките и видеата са предоставени от FUNтазия.



Гласували: 6   Средна оценка: 4.17























Начало / За нас / Общи условия / Реклама / Контакти / ПОЛИТИКА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
2019, Всички права запазени.